Чакри
В корпорацията „Тяло“ цареше хаос
В корпорацията „Тяло“ цареше хаос. Коренната чакра, старши мениджър по сигурността, държеше заседанията, облечена в стар пуловер, и настояваше всички да имат изряден план за евакуация в случай на…

В корпорацията „Тяло“ цареше хаос. Коренната чакра, старши мениджър по сигурността, държеше заседанията, облечена в стар пуловер, и настояваше всички да имат изряден план за евакуация в случай на апокалипсис. "Без стабилна основа сме изгубени!" повтаряше тя, потупвайки голямата си папка с надпис „Кризисен мениджмънт“.
На другия край на масата, Сакралната чакра – самопровъзгласеният творчески директор – въртеше очи и драскаше с пастели върху документите. "Стабилност е скука! Всичко, което създаваш, умира без вдъхновение," провикна се тя, докато подмяташе мандарина към Сърдечната чакра.
Сърдечната, разбира се, беше организаторката на „седмицата на емоционалната свързаност“. Вместо да обсъжда бизнес стратегии, тя настояваше всички да се прегърнат. „Как да растем като корпорация, ако не усещаме любов?“ – произнесе тя, докато раздаваше късчета шоколад, защото „сърцето има нужда от сладост“.
Гърлената чакра рязко прекъсна с обичайния си саркастичен тон: „Сладост, сладост… а някой ще каже ли истината на клиента? Продължаваме да обещаваме баланс, а изглеждаме като циркова трупа!“ – тросна се тя, като удари масата с микрофон.
В този момент Третото око реши да внесе своето мнение, но без да се обяснява, защото „истината е видима само за тези, които са готови“. „Видях бъдещето – компанията ще рухне, ако продължаваме така,“ загадъчно промълви то, насочвайки поглед към тавана.
Коронната чакра, с обичайното си отнесено поведение, размаха кристал, докато обявяваше, че проблемът всъщност е в липсата на „духовна синергия“. „Ние сме едно, но всъщност не сме – време е да издигнем корпорацията на друго измерение!“ – обобщи тя, напълно игнорирайки факта, че е закъсняла с презентацията за третото тримесечие.
След час препирни „Тяло“ нямаше нито план, нито стратегия. Всички обаче единодушно се съгласиха, че вината е на мозъка, който „никога не слуша интуицията“.
Финалният доклад? Корпорацията оцеля, защото стомахът поръча обяд.