Чакри
Сутрешна рутина: „Чакрите преди кафето“
Беше едва 7 сутринта, а коренната чакра вече вдигаше скандал: „Обуй си вълнените чорапи, че подът е студен! Без чорапи няма сигурност!“ Сакралната чакра се намеси с драматична въздишка: „Чорапи? Скучно! Ами…

Беше едва 7 сутринта, а коренната чакра вече вдигаше скандал: „Обуй си вълнените чорапи, че подът е студен! Без чорапи няма сигурност!“ Сакралната чакра се намеси с драматична въздишка: „Чорапи? Скучно! Ами ако обуеш онези, които се пързалят по плочките и вместо да ходиш, се плъзгаш като с кънки на лед?“
В този момент слънчевият сплит изсумтя: „Няма време за глупости! Имаме списък със задачи! Днес трябва да се докажеш пред всички.“
Сърдечната чакра, сякаш забравила за хаоса, прошепна: „Може би е добре първо да прегърнеш себе си... и после другите.“
Гърлената чакра се опита да каже нещо, но вместо думи се чу само изтощено прозяване. „Не ми се говори, докато не изпием кафето.“
Междувременно третото око мърмореше неясно: „Чувствам, че това ще бъде важен ден. Има някаква енергийна промяна... Или просто планетите са в ретроград?“
Коронната чакра гледаше над нещата с безразличие: „Всички сте дребни души. Нима не осъзнавате, че чорапите, кафето и задачите са илюзия?“
В крайна сметка главният герой стоеше бос в кухнята, докато кафеварката бълбукаше, чудейки се как въобще ще преживее деня с тези „гласове“ в главата.